Пелиония / Pellionia

През зимата температурата да не пада под 15°С. Пелиония расте на добро осветление, сти­га да не е слънчево, но може и 6 лека полу­сянка. Пръстта в саксията трябва да е постоянно влажна, а през зимата полива­нето да се намали. Не бива да се преполи­ва. Често пръскайте листата с вода.

Пеперомия / Peperomia

Пеперомиите понасят добре темпера­турата в нашите домове, но обичат да са на светло, макар и далеч от преките слънчеви лъчи. Поливането трябва да е до­бре дозирано. Оставете почвата да по­засъхне между поливките, без обаче да прекалите с изчакването. През зимата поливането да е крайно оскъдно.

Платицериум (Еленови рога) Platicerium

Поставете платицериума на умерена светлина, най-добре зад тънко перде, ако изложението е южно. Температурата трябва да е около 20°С и в никой случай да не пада под 15°С . Високата влажност на въздуха е много важна за тази папрат. Гледайте да не мокрите листата при поливането, което е добре да става веднъж на десетина дни, тъй като платицериумът има по-ограничена нужда от вода в сравнение с другите папрати. Подхранвайте през пролетта и зимата два пъти месечно. През зимата отдалечете растението от радиаторите.

Отглеждане на Радермахера Radermachera

Ярка непряка светлина и стайна температура, която през зимата да не пада под 15°С. Почвата да се поддържа равномерно влажна. Поливайте редовно, но не допускайте подгизване. През зимата да се полива по-рядко. През пролетта и лятот о да се подхранва всяка седмица.

Отглеждане на Плумерия / Plumeria

Минимална зимна температура от 10°С. Ярка светлина, може и директна слънчева. През пролетта и лятото да се полива обилно, през зимата оскъдно. Пръскайте листата.

Отглеждане на спирея

Изискват слънчеви места, за да цъфтят обилно, студоустойчиви са, понасят замърсен въздух и са невзискателни към почвата и влажността й. Засажда се от IV go X. Непретенциозно растение към почва и понася добре сушата. Размножаване - главно чрез стъблени резници през пролетта. Приложение. И двата Вида спиреи, които се използват за оформяне на жиВи огради, са ефектни и засадени като единични растения или В неголеми групи в градината.

Отглеждане на Лавровишня

Обича по-сенчести места и вирее върху всякакъв вид почва. Поддава се на формиране, което се прави в края на лятото.

Размножаване - чрез полувдървенели стъблени резници през лятото. Приложение - използва се за направа на живи плетове, тъй като понася добре подрязване. Не се препоръчва за засаждане около училища, детски кътове и градини, защото всички части на растението без плодовете са отровни.

Популярни видове и сортове лавровишня

Най-широко разпространеният вид за направа на жив плет е Лечебната лавровишня (Laurocerasus officinalis, syn. Prunus laurocerasus) - без подрязване може да достигне до 4,5 м височина, но най-често тя се подстригва, за да се оформи широка жива ограда, тъй като освен на височина храстът се разраства и до 2 м на ширина. Нейни използвани и популярни сортове са „Schipkaensisu, „Rotundifolia", „Etna", „Cherry Brandy4', „Caucasicau, astlewellan".

По-рядко се използва и Лузитанската лавровишня (L. lusitanica, syn. Prunus lusitanica), чиито листа са по-дребни, а дръжките им са червенеещи. Цъфти през юни с ароматни цветове, които по-късно се заменят от лилави плодове. Нейни популярни сортове са „Variegatatt, с бяла ивица по края на листата, и „Агопса" с пo-едър лист.

Бумалдова спирея (Spiraea х bumalda)

Бумалдова спирея е хибрид, получен от кръстосването на белоцветната с японската спирея. Цъфтежът й е В началото и средата на лятото (юни-юли). ЦВетовете й са събрани в щитовидни метличести съцветия и в зависимост от сорта са В по-тъмна или по-светлорозова багра. На височина достига само 60-80 см, а за направа на жив плет се засаждат от 3 до 4 растения на линеен метър, през април месец или през есента - октомври месец. Красиви са сортовете и „Frroebelii" с едри, кафеникаво червени листа и тъмнопурпурночервени цветове. И сортът Anthony Waterer" - с интересните си тъмнозелени, често изпъстрени с бяло или жълто листа, които В началото на разлистването си са червени. Цветовете му са тъмночервени.

Грижи за орхидята

Орхидеята е светлолюбиво растение. Но тя не понася яркото обедно слънце. Така че е най-добре саксията с красавицата да бъде на западен или източен прозорец. Орхидеите обичат топлината, ето защо оптималната температура за отглеждането им е 20-25 градуса.

Цветя - глоксиния

След като приключи цъфтежът на прекрасната глоксиния, трябва постепенно да се намали поливането, а след това и съвсем да се прекрати. Това няма да убие любимото цвете, то има нужда от покой. Саксиите трябва да се приберат за зимуване на прохладно място.

Ако не спрете с поливането, растението ще продължи да расте, но неговият вид ще бъде много жалък. Освен това няма да може да се подготви за следващия сезон и цъфтежът тогава ще бъде слаб, а може и изобщо да отсъства.

Глоксиниите предпочитат светли места. През лятото обаче растението не трябва да е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е от 18 до 24 градуса. Температура над 28 градуса ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат и изобщо няма да цъфнат.

Спирея

Cnupeume са голям род от около 90 вида листопадни храсти, но само една малка част от тях може да се използват при направата на живи огради в свободен стил, без много подрязване и формиране. Бързо се разрастват и образуват мощни обраствания.

Популярни видове и сортове
Спирея Майски сняг (Spiraea х vanhouttei) - това е хибридна спирея, получена от кръстосването на други два вида спиреи (Кантонска и Триделна спирея). Представлява храст с височина до 2 м, силно разклонени, дъговидно извиващи се стъбла и разпростиращ се и на ширина. Листата му са с ромбична форма, слабо, 3-5-делни. Цветовете им са събрани в щитовидни съцветия, разполагащи се на къси и облистени клонки. Цъфти през май месец малко след разлистването си, откъдето идва и популярното име на този вид спирея.

Видове и сортове миризлива върба

Многоцветна миризлива върба (Elaeagnus multiflora) - вид от Япония и Китай, образуващ гъст жив плет. Сортове - „Variegatau с пъстри листа в златистожълто, кремавобяло и зелено; „Gigantea" - с по-големи размери от основният вид; „Red Cherry" - с червени плодове. Използва се и подвид на многоцветната миризлива върба с по-овални листа - Elaeagnus multiflora ssp. ovata.

Лавровишня

Лавровишнята е растение от семейство Розоцветни (Rosaceae). Разпространена е в природата на Мала Азия и източните части на Балканския полуостров. У нас лечебната лавровишня се среща по сенчестите и влажни места в буковите гори на Средна Стара планина и Странджа. Там расте като подлее на огромните дървета. Ботаническа характеристика. Представлява вечнозелен храст до ниско дърво с декоративни лъскави и кожести листа и височина 2-4 м. Листата са с продълговато яйцевидна форма и с варираща дължина от 5 до 15 см, по-рядко и до 25 см. Цъфти през периода април-май в продължение на 2 седмици. Цветовете са бели, събрани в дълги 5-12 см гроздовидни съцветия, появяващи се от пазвите на миналогодишните листа.

ЦЕРОПЕГИЯ ВУДА / Ceropegia woodii

През зимата дръжте церопегията на по-хладно, но светло място. Понася и сух, и влажен въздух.
По време на растежа се полива един-два пъти седмично (от април до октомври) с престояла неваровита вода. Тори се периодично и умерено. След ноември се спира торенето, а поливането се свежда до минимум.
Пресажда се обикновено напролет, когато и се подрязва. Към пръстта (песъклива почва) задължително добавете дренажен слой.

Засаждане на Рози

Добре подготвените резници се засаждат в хубаво навлажнен субстрат. Става въпрос за смес без органични материи, която всеки приготвя според предпочитанията си. Някои засаждат директно в груб пясък (като конструкция) или в перлит. Други правят смес от четири части перлит и една част торф. Можете да успеете и с обикновена почва, стига тя да е рохкава.

В саксия с диаметър около 30 см можете да засадите 10, дори 15 резника на рози. Ако използвате прозрачни пластмасови саксии можете да наблюдавате развитието на корените, без дори да изваждате издънката. Можете и да издърпвате резниците, за да проверите как вървят. Но можете да направите това най-малко месец след като сте ги засадили.

Цветя за балкона

Преди да изберете какви цветя да посадите, първо помислете в какви условия ще растат: дали балконът ви гледа на север или на юг и т.н. На слънчевата страна е добре да се засаждат виещи се видове - те ще засенчват прозореца. Ако светлината и слънцето са в малки дози, тези растения се разполагат до стената, а в сандъче към края на балкона се отглеждат невисоки, пищно цъфтящи видове. Едногодишни растения се развиват чудесно на балкона: календула, годеция, лобелия и много други. Бързо и пищно дръпват на ръст, но за да цъфнат по-рано, в балконските сандъчета се засажда готов разсад. Такъв може да се отгледа в стайни условия или да се купи от цветарски магазин. Семената за разсада се посяват през март. Сандъчетата се държат на светло и прохладно място. Виещите се растения, или лианите (сред тях има както многогодишни, така и едногодишни видове), растат бързо, образувайки плътна зелена маса. На балконите е добре да се засаждат едногодишни лиани като ипомеята. Много красиво изглеждат висящите на балкона в специални кошнички или керамични кашпи т. нар. ампелни растения: еврейско мушкато, ампелна фуксия, лобелия, върбинка и други.

Време е да окосите ягодите в градината

Добре е в този период от време да окосите листата на ягодите, ако, разбира се, няма плодове в насаждението. Предварително се отстраняват и ластуните.

Ако искате да садите нови ягоди, изберете най-здравите едногодишни растения, които ще ви служат за разсад. Най-добре е старите насаждения да остават на едно място по две-три години, защото така се получава много висока реколта.

Преди да направите новата ягодова леха, наторете и обработете добре почвата.

Флорибунда красят градината

Розите флорибунда цъфтят много обилно и продължително. Имат окраската на чайно-хибридните рози. Повечето от тях се отличават с висока студоустойчивост и устойчивост на болести. Незаменими са като украса на градината.

Чайно-хибридните рози с разнообразен аромат

Храстът не е висок (60-80 см). Листата са големи, красиви, с различни оттенъци. Цветовете са разнообразни и с красива окраска, отличават се с изящен цвят и разнообразен аромат, едри (средно 10-10 см в диаметър), кичести, единични и често събрани в малки съцветия.

Отглеждане на Немезия Nemesia

Много топлина и слънце. Слънчевата светлина е от съществено значение за цъфтежа на немезията. През лятото да се полива редовно, без да се допуска пресъ­хване на почвата, и да се подхранва всяка седмица. Листата често да се пръскат, за да запазят своята свежест.

Отглеждане на Мимулус Mimulus

Това цвете не обича слънцето и вирее най-добре в полусянка, но под това да не се разбира мрак. През зимата да се прибере на хладно и светло. През активния вегетативен период от април до септември да се полива обилно, а през зимата почвата да се поддържа едва влажна. На пролет се препоръчва пресаждане в свежа пръст.

Мащерка (Thymus)

сем. Lamiaceae (Устноцветни)

Ароматични растения. Над 300 в рода - вечнозелени, тревисти или полухрасти с малка височина. Естествено разпространени в Южна Европа и Азия. Често присъстват в алпинеуми и скални кътове като пълнеж между каменни стъпки. Сред тях има много известни подправки и билки.

Астра, збездел, димитровче (Aster),

сем. Asteraceae (Сложноцветни)

Този род е много богат на видове и сортове. За по-плитките и сухи субстрати върху покрив са подходящи по-ниските видове и сортове, групата Aster Mountain, а за по-дълбоки почви, комбинирани с повече грижи - изберете измежду останалите астри.

Микролепия / Microlepia

Ярка, но непряка светлина. Растение­то никога не бива да се излага на слънчеви лъчи. Средни стайни температури цело­годишно, през зимата да не падат под 16°С. Поливайте 2-3 пъти седмично и пръскайте листата с хладка вода. През пролетта и лятото подхранвайте расте­нието всеки месец със слаб разтвор от минерални торове.

Как да се разполагат производствените площи?

Както основните производствени площи (оранжерии, парници и открити площи), така и спомагателните (навеси, боксове за саксии, складове, места за складиране и почвените смеси, на торовете и др.) трябва да са разположени така, че при работа да не се губи време.
До оранжерията се разполагат складовете с всички материали и целият инвентар, с който се работи в нея. Наблизо се построяват парниците, а дотях - навесите за складиране на парниковия инвентар.

Какво трябва да бъде мястото за отглеждане на цветя?

За отглеждане на цветя се избира място с пропусклива почва и с ниско ниво на подпочвената вода. Тежките почви, както и силно песъчливите не са подходящи за отглеждане на цветя. Високата подпочвена вода е вредна за цветята - при влажно време тя причинява загниване на редица видове, особено на луковичните.
Мястото за отглеждане на цветя трябва да бъде защитено от ветрове, с южно, югоизточно или югозападно изложение. До него трябва да има достатъчно и подходяща за поливане вода.
Ако участъкът е с неравна повърхност, предварително се подравнява и се нивелира, което улеснява поливането, обработката и др. Най-подходящи са местата с правоъгълна и квадратна форма, тъй като откритата площ може да се разпределя на парцели с правилна форма и с размери, удобни за обработка и редуване на културите.

Отглеждане на Брасия Brassia

Трябва да се предпазва от преките лъчи на слънцето, но иначе обича ярка светлина, както и много топлина и влага. Наред с редовното поливане на Брасиа, често трябва да се пръска по възможност с дъждовна или филтрирана вода, тъй като псевдолуковиците е добре да се поддържат влажни. От април до септември да се тори два пъти месечно.

Отглеждане на Евкомис - Eucomis

Да се държи 6 полусянка през лятото. През зимата температурата 6 помещението да не пада под 10°С. През летните горещини Евкомиса трябва да се полива обилно, но 6 периода на покой да се държи почти на сухо.

Отглеждане на Бертолония Bertolonia

Бертолонията е много топлолюбива и минималната зимна температура, при която трябва да се отглежда, е 15°С. През зимата трябва да се държи на светло, но през лятото не обича слънчевата светлина и най-добре вирее в полусянка. Да се пази от прякото слънце. Поливането да е умерено през цялата година, но почвата никога да не пресъхва. Не бива в никой случай да се пръска с вода.

Отглеждане на Аукуба

Стайна температура, през зимата Аукубата обича хладно, но минималната температура да е 7-8°С. За да не помръкнат шарките, трябва да се гледа на светло, но през лятото да се пази от преки слънчеви лъчи. Често да се пръска.

Как да се редуват културите?

Когато цветните култури се редуват правилно, структурата на почвата се запазва, почвеното плодородие се поддържа и растенията се опазват по-добре от болести и неприятели. Една и съща цветна култура не бива да се засажда на едно и също място, преди да са изминали 3-4 години. В противен случай цветята по-лесно заболяват от различни болести.

Какви инструменти се използват за повърхностна обработва

За повърхностна обработка на почвата се използват мотики, чапи и калистирки.

Мотиките имат различна форма и големина и служат за око-паване на растенията, за унищожаване на плевелите, за загърляне на растенията, за правене на тирове, бразди и фита-рии за гравитационно поливане и др. Мотиките трябва да са леки, с добре наточен край на металната част, с леки, здрави и удобни дръжки. Най-добре се работи със средно големи мотики, чиито крила са сравнително малки. Чапите и калистирките служат за по-плитко, по-равно и по-ситно разрохкване на почвения пласт през време на вегетацията на украсните растения. За обработка на по-леки почви са подходящи волфовите инструменти, с които почвата се обработва чрез влачене.

Ароматни цветя за градина - Люляк

Люлякът е непретенциозно растение. Светлолюбив е, но понася и леко засенчване. Предпочита слънчеви места в градината и добре дренирани почви. Той е по-скоро ксерофилен вид, издръжлив е на засушаване, но загива при преовлажняване на почвата. Поддава се на подрязване u оформяне. Подходящ е за направа на живи плетове, огради, за укрепване на склонове. Люлякът се сади се през есента на растояние 1,5-3 м. Подрязването се извършва напролет, като се отстраняват слабите, изсъхнали и вътре растящите в короната клонки. По този начин тя се прорежда и просветлява. Щом прецъфти, съцветията се изрязват, за да не хаби силите си растението в образуване и изхранване на семена. Размножава се най-лесно чрез издънки.

Как става опрашването и завързването на семена при кръстосаноопрашващите се култури?

Кръстосаноопрашващите се растения завързват семена в резултат на опрашване и оплождане на един цвят с прашец от друг цвят.

Трябва да се отбележи, че кръстосаното опрашване действа благоприятно върху растението, увеличава завързването на семена, а също и тяхната жизненост. При самоопрашване при кръстосаноопрашващите се растения често се получава потомство с лоши качества. Трябва да се има предвид, че дори и еднократното самоопрашване на цветовете на градинската теменуга, дигиталиса, цикламата и др. влошава качествата на семенното потомство.

ИЗИСКВАНИЯ НА ЦВЕТЯТА, ОТГЛЕЖДАНИ НА ЗАКРИТО - СВЕТЛИНЕН РЕЖИМ

Какви групи растения познаваме във връзка с изискванията им към светлината?
Според изискванията си към светлината декоративните рас тения се делят на светлолюбиви и на такива, които се разви ват добре на сянка. Освен тези две групи има и трета, рас тенията от която могат да се развиват и на полусянка. От стайните и оранжерийните цветя към групата на светло любивите се отнасят повечето от цъфтящите, като видовете от род Бегония и Обички, всички видове от род Мушкато, ня­кои палми и др.

Към растенията, които се развиват на сянка, се отнасят ви довете от род Аспарагус, фикус, Аспидистра, всички папрати, циперусът, филодендронът, царската бегония и др.

Групата на растенията, развиващи се в полусянка, е доста голяма. Към нея спадат както цъфтящи, така и листно-декоративни растения - някои палми, китайската роза и др.

На какви условия трябва да отговарят растенията, от които ще се вземат семена?

За получаване на семена се отбират и се маркират само растения, които притежават най-типичните за сорта белези. Слабите, изоставащите в развитието си и болните растения, а също и сортовите примеси се отстраняват. По този начин качествата на сорта се подобряват.

Най-отговорният момент в работата по отстраняването на растенията, отклоняващи се от сорта, е по време на цъфтежа. Елитните растения се набелязват още преди цъфтежа, но окончателно се определят по време на цъфтежа. Най-добре развитите и здрави растения се маркират с високи колчета (ако е необходимо, привързват се към тях) и през целия вегетационен период се наблюдават.

Защо трябва да се осигурява пространствена изолация при семепроизводствените посеви?

Пространствената изолация е абсолютно необходима при цветното семепроизводство в случаите, когато се произвеждат семена от повече от един сорт от някой кръстосано-опрашващ се вид. Пространствената изолация е немислима върху малки площи, тъй като тя варира в зависимост от вида, който се отглежда, от няколко десетки метра до 2000 м. В малките дворни градини, където такава изолация е невъзможна, трябва да се отглеждат по един сорт от кръстосано-опрашващите се видове, а ако се отглеждат два сорта, те трябва да се изолират по време: едната година да се отглежда единият сорт, а другата - другият.

ОТ КАКВО ЩЕ ЗАВИСИ КАЧЕСТВОТО НА ЦВЕТНИТЕ СЕМЕНА?

Доказано е, че качеството на семената зависи и от местоположението им в плода. Например при представителите от сем. Бобови и Кръстоцветни най-едри и качествени са семената от средата на чушката (боба), при представителите от сем. Сложноцветни - от периферията на съцветието, а при такива растения, като кученцето (антиринума) - от първите, най-нискостоящите цветове.

Върху качеството на семената влияе и своевременното им прибиране. Напълно узрелите върху корена семена са винаги по-качествени, отколкото недозрелите. Да се събират обаче такива семена е много трудно, тъй като най-често семенните кутийки или чушките се пукат и семената се разпиляват. Ето защо семената се прибират във восъчна зрелост, без да се чака да узреят напълно. Трябва да се има предвид обаче, че восъчната зрелост не настъпва едновременно при всички семена от дадено растение, затова те не може да се приберат наведнъж чрез ожънване, а се прибират на няколко пъти. Събраните плодове се изсушават на сенчести проветриви места, след което се овършават (ръчно или машинно), насипват се в кесии, торбички или чували (в зависимост от количеството) и се етикетират двойно, като един етикет се закачва отвън на чувала, а друг се поставя вътре, в случай че външният етикет се зацапа или се скъса. Върху етикетите се означават видът, сортът, реколтната година и мястото на производството.

Как се запазват семената?

Насипаните в торби или в чували семена се държат в специални хранилища, снабдени с вентилационни уредби, при постоянна температура 5°С Съхранявани във влажни помещения, в найлонови пликове или торби и в стъкленици, семената губят по-бързо кълняемостта си.
По време на съхраняването на семената се следи за появяването на неприятели (насекоми, гризачи и др.) и своевременно се вземат съответни мерки.

Как става опрашването и завързването на семената при самоогтрашващите се култури?

Самоопрашващите се растения се опрашват и се оплождат чрез пренасяне на прашец от даден цвят върху близалцето на същия цвят. При самоопрашващите се растения поддържането на сортовата чистота е по-лесно. Типични самоопрашващи се растения са декоративният (миризливият) грах, лупината, декоративният фасул и др.

Каква е задачата на цветното семепроизводство?

Задачата на цветното семепроизводство е да произведе необходимите количества чистосортови семена от най-ценните сортове цветни култури. Това се осигурява чрез система от мероприятия въз основа на биологията на отделните култури и най-вече на това, дали те са самоопрашващи се или кръс-тосаноопрашващи се.

При каква гъстота трябва да се сее?

Гъстотата на сеитбата има извънредно голямо значение за качеството на продукцията, за пълното използване на посевната площ и за целесъобразното изразходване на семената, които при някои видове и сортове са много скъпи. При определяне гъстотата на посева се държи сметка за вида, кълняемостта и чистотата на семената, за тяхната едрина и пр. Например препоръчват се за 1 м2 парникова площ следните количества семена: декоративен тютюн и пиретрум - 4 г, флокс - Юг, тагетес - 25 г, циния - 40 г и пр.

В кои случаи се прибягва до сеитба на постоянно място?

До сеитба на постоянно място, т.е. до директна сеитба, се прибягва в случаите, когато се сеят едри семена, когато се сеят видове, които не понасят разсаждане, и когато се сеят видове, които имат къс вегетационен период. Освен това твърде често сеитбата е директна и при семепроизводството на някои култури.

В кои случаи се прибягва до сеитба за производство на разсад?

Разсад се произвежда в случаите, когато се сеят дребни семена, когато се сеят видове с много дълъг вегетационен период, при които ако семената се засеят на постоянно място, получените растения няма да успеят да се развият добре и да цъфтят дълго време, и когато се цели да се съкратят сроковете на отглеждане.

Какво представляват редовата, лентовата и гнездовата сеитба?

Редовата сеитба се прилага преди всичко на открити лехи или парници и се извършва чрез специални сеялки или от ръка в предварително отворени бразди, направени надлъжно

или напречно на лехите. Напоследък се предпочитат напречните бразди, защото са по-удобни при разрохкване, плевене и прореждане на посевите. Надлъжните бразди се правят със специален браздооткривач, а напречните - с браздооткривач или със специални сеялни дъски.

Дълбочината и ширината на браздите е различна в зависимост от големината на семената, които ще се сеят. Самото засяване на семената в браздите се извършва ръчно. Лентовата сеитба е разновидност на редовата. Тя дава възможност за механизирана сеитба и обработка на почвата, но в цветопроизводството се практикува само в големите стопанства.

Гнездовата сеитба се прилага при някои цветя с едри семена, а също и при цветя, които не понасят разсаждане, като декоративния (миризливия) грах, латинката, декоративния фасул, рицина и др.

Какво представлява разпръснатата сеитба и кога се сее разпръснато?

Най-често се прилага разпръсната сеитба, която се практикува при дребни семена. Семената се сеят ръчно с извито под формата на улей парче картон, който леко се почуква с пръстите на ръката, или направо от пликчето, в което са били опаковани.

При разпръснатата сеитба семената се разпределят по възможност равномерно по повърхността на почвата, което в някои случаи се постига чрез смесването им с пясък, пръст, растителна пепел и др.

Когато семената са тъмни, те не се виждат върху повърхността на почвата, което затруднява равномерното им засяване. За да се виждат, препоръчва се да се смесят със счукана креда.

Кога се сеят семената?

Естественото време за засяване на семената е веднага след като узреят, както става в природата. При самопосяването обаче голяма част от семената загиват, защото не всички попадат при благоприятни за поникване условия. Поради това, а също и в зависимост от заплануваните срокове за получаване на готовата продукция в практиката се прилага изкуственият посев, който може да се извърши в различно време на годината и зависи от продължителността на вегетационния период на дадената култура, от климатичните условия на района и от продължителността на запазване на кълняемостта на семената (някои видове я изгубват веднага след узряването).

Особен интерес представляват т.нар. предзимни посеви, при които се сее в лехи, като сеитбената норма се увеличава с 25 до 50% , а лехите се покриват с 2 - 3 см добре разложен оборски тор или торф.

Без да имаме системни опити в тази насока, можем да препоръчаме предзимно засяване на космос, невен, портулака, скабиоза и други летни цветя.

В кои случаи семената трябва да се киснат във вода?

Когато семената прорастват трудно или е необходимо да се ускори поникването им, преди сеитбата те се накисват в чиста вода с температура 25 - 30°С, която се сменя всеки ден. Кисненето продължава до появата на мехурчета, което показва, че в семената е започнал необходимият за прорастването на зародиша процес на превръщане на скорбялата в захар. Тогава те се изваждат и се поддържат влажни, докато се напукат, след което се засяват.

Стратифициране на семената - как се извършва?

В някои случаи, за да се улесни прорастването на семената с твърда обвивка, налага се те да бъдат стратифицирани. Семената, предназначени за стратифициране, се размесват с влажен промит речен пясък (1:3) или торф, който в много случаи е за предпочитане. Смесените с пясък или торф семена се насипват в сандъчета, в саксии (при малки количества семена) или в други съдове, които се заравят в почвата на дълбочина 20 - 25 см. Най-често се стратифицират семената на шипката, когато се цели да се получат подложки за присаждане на рози.

Oбеззаразяването на семената и на посадъчен материал

Някои болести по цветните култури се пренасят чрез семената, луковиците и клубените, поради което се налага преди сеитбата или засаждането да се обеззаразяват. Семената се обеззаразяват по сух начин - чрез напрашване с даден препарат - или по мокър начин - чрез накисване в разтвор от същия препарат.

За сухо обеззаразяване се използва най-често меден карбонат в доза 5 г за 1 кг семе.

За мокро обеззаразяване семената най-често се киснат 30 мин й 0,25%-ов разтвор (250 г в 100 л вода) от меден карбонат или успулун-универсал, след което се изсушават. За мокро обеззаразяване на семената може да се използва и разтвор от сублимат, формалин, борна киселина и др. При обеззаразяване със сублимат семената се поставят в торбичка от тензух и се потапят в разтвора (1 г сублимат на 3 л вода), където се държат 5 мин, след което се промиват във вода. Водата се сменя 4-5 пъти, като се внимава, тъй като сублиматът е много силна отрова. При обеззаразяване с формалинов разтвор (10 см3 40%-ов формалин за 1 в вода) семената също се поставят в торбичка от тензух и се киснат в разтвора 5-10 мин, след което торбичката се изважда, покрива се с материя, натопена в същия разтвор, и се оставя да престои 2 часа. След това семената се разстилат на тънък слой и бързо се просушават.

Мокрото третиране на семената е по-сигурно, но по-рисковано средство, защото по-продължителното киснене на семената в разтвора от определеното или ненавременното им изсушаване водят до понижаване на кълняемостта им.

Семената може да се обеззаразяват и чрез потопяване във вода с температура 50 - 55°С.

При обеззаразяване на луковици, например на лалета, се препоръчва еднократното им потопяване в 1%-ов разтвор от сублимат, след което се подсушават и се засаждат, а груд-колуковиците на гладиолите, които се нападат от извънредно много гъбни болести, се обеззаразяват, като предварително се обелват и се киснат в разтвор от сублимат (1:1000) в продължение на 2 часа или в 0,15%-ов разтвор от калиев перманганат (3 г калиев перманганат на 2 л вода) в продължение също на 2 часа.