Какво представлява разпръснатата сеитба и кога се сее разпръснато?

Най-често се прилага разпръсната сеитба, която се практикува при дребни семена. Семената се сеят ръчно с извито под формата на улей парче картон, който леко се почуква с пръстите на ръката, или направо от пликчето, в което са били опаковани.

При разпръснатата сеитба семената се разпределят по възможност равномерно по повърхността на почвата, което в някои случаи се постига чрез смесването им с пясък, пръст, растителна пепел и др.

Когато семената са тъмни, те не се виждат върху повърхността на почвата, което затруднява равномерното им засяване. За да се виждат, препоръчва се да се смесят със счукана креда.

Кога се сеят семената?

Естественото време за засяване на семената е веднага след като узреят, както става в природата. При самопосяването обаче голяма част от семената загиват, защото не всички попадат при благоприятни за поникване условия. Поради това, а също и в зависимост от заплануваните срокове за получаване на готовата продукция в практиката се прилага изкуственият посев, който може да се извърши в различно време на годината и зависи от продължителността на вегетационния период на дадената култура, от климатичните условия на района и от продължителността на запазване на кълняемостта на семената (някои видове я изгубват веднага след узряването).

Особен интерес представляват т.нар. предзимни посеви, при които се сее в лехи, като сеитбената норма се увеличава с 25 до 50% , а лехите се покриват с 2 - 3 см добре разложен оборски тор или торф.

Без да имаме системни опити в тази насока, можем да препоръчаме предзимно засяване на космос, невен, портулака, скабиоза и други летни цветя.

В кои случаи семената трябва да се киснат във вода?

Когато семената прорастват трудно или е необходимо да се ускори поникването им, преди сеитбата те се накисват в чиста вода с температура 25 - 30°С, която се сменя всеки ден. Кисненето продължава до появата на мехурчета, което показва, че в семената е започнал необходимият за прорастването на зародиша процес на превръщане на скорбялата в захар. Тогава те се изваждат и се поддържат влажни, докато се напукат, след което се засяват.

Стратифициране на семената - как се извършва?

В някои случаи, за да се улесни прорастването на семената с твърда обвивка, налага се те да бъдат стратифицирани. Семената, предназначени за стратифициране, се размесват с влажен промит речен пясък (1:3) или торф, който в много случаи е за предпочитане. Смесените с пясък или торф семена се насипват в сандъчета, в саксии (при малки количества семена) или в други съдове, които се заравят в почвата на дълбочина 20 - 25 см. Най-често се стратифицират семената на шипката, когато се цели да се получат подложки за присаждане на рози.

Oбеззаразяването на семената и на посадъчен материал

Някои болести по цветните култури се пренасят чрез семената, луковиците и клубените, поради което се налага преди сеитбата или засаждането да се обеззаразяват. Семената се обеззаразяват по сух начин - чрез напрашване с даден препарат - или по мокър начин - чрез накисване в разтвор от същия препарат.

За сухо обеззаразяване се използва най-често меден карбонат в доза 5 г за 1 кг семе.

За мокро обеззаразяване семената най-често се киснат 30 мин й 0,25%-ов разтвор (250 г в 100 л вода) от меден карбонат или успулун-универсал, след което се изсушават. За мокро обеззаразяване на семената може да се използва и разтвор от сублимат, формалин, борна киселина и др. При обеззаразяване със сублимат семената се поставят в торбичка от тензух и се потапят в разтвора (1 г сублимат на 3 л вода), където се държат 5 мин, след което се промиват във вода. Водата се сменя 4-5 пъти, като се внимава, тъй като сублиматът е много силна отрова. При обеззаразяване с формалинов разтвор (10 см3 40%-ов формалин за 1 в вода) семената също се поставят в торбичка от тензух и се киснат в разтвора 5-10 мин, след което торбичката се изважда, покрива се с материя, натопена в същия разтвор, и се оставя да престои 2 часа. След това семената се разстилат на тънък слой и бързо се просушават.

Мокрото третиране на семената е по-сигурно, но по-рисковано средство, защото по-продължителното киснене на семената в разтвора от определеното или ненавременното им изсушаване водят до понижаване на кълняемостта им.

Семената може да се обеззаразяват и чрез потопяване във вода с температура 50 - 55°С.

При обеззаразяване на луковици, например на лалета, се препоръчва еднократното им потопяване в 1%-ов разтвор от сублимат, след което се подсушават и се засаждат, а груд-колуковиците на гладиолите, които се нападат от извънредно много гъбни болести, се обеззаразяват, като предварително се обелват и се киснат в разтвор от сублимат (1:1000) в продължение на 2 часа или в 0,15%-ов разтвор от калиев перманганат (3 г калиев перманганат на 2 л вода) в продължение също на 2 часа.